Това нещице съм го писала и публикувала тук през 2009 година. Преди известно време четох нещо при Ати Милуш /tota/. То ме подтикна да потърся из архива и да го предоставя отново на вниманието ви.
Посвещавам го на теб, Ати.


                                            
                                                    
                                                     



       Намери ме!
       Намерих те!
       Намерихме се! 
       Не сме се търсили специално.

 Един поглед,
 няколко думи,
 един синчец,
 откъснат от поляната ...

 Аромат на чистота
 и мъжка свежест.
 Загриженост във погледа.
 Чаша чай - подадена от мен.

  Целувка като полъх
  по върха на пръстите ми ...
  Все забравени с годините
  от мен неща!

  А мислех, че мъжете
  не знаят що е то
  почтеност, грижа, чистота.

  Закриляна и окрилена!
  Не съм се чувствата така
  дори на двадесет години!

  Благородната осанка,
  ненатрапчивото ти присъствие,
  деликатност в думите
  и жестовете ...

  Истина ли е,че те има ?!
  Да, така е!
  Как ли съм живяла
  цял живот без теб?!

  Благодаря ти, мили,
  че не позволи да се разминем !

  Показа ми опияняващия вкус
  на добро  и отлежало вино -
  с дъх на билки
  и с цвят на пресен мед ...

  Дали ще се наситя някога ?


                                

Хубав стих, посветен на хубав Човек, какъвто е Ати!
Поздрави, Катюшка!

Здравей, Слънчево момиче!
Преди време четох за една "завоевателка" при Ати и се сетих за това мое нещице, писано преди 6 години.
Посветих го на истински, хубав човек като Ати.
Поздрави и на теб!

,,,...вино с дъх на билки и с цвят на пресен мед...,,... Как да не отпиеш от това вино...

Благодаря ти за прекрасния стих, който си ми посветила! Доловила си това, което смятам за стойностно и доминиращо в живота. Щастлив е всеки, който може да го каже и напише:
"Как ли съм живяла
цял живот без теб?!

Благодаря ти, мили,
че не позволи да се разминем !

Показа ми опияняващия вкус
на добро и отлежало вино -
с дъх на билки
и с цвят на пресен мед ...

Дали ще се наситя някога ?"
Отлежало вино - дай Боже всекиму!
Поздрави!
Прегръщам те мила Катя!

Вдъхновена от мъж си го писала,
ако не е нахално да те питам, запази ли се
в теб все същото усещане и неговото отношение?

Наистина е като опияняващо вино - събужда тръпка, за която сме забравили, че съществува, раздвижва кръвта, забравяме несгодите на годините и инерцията на ежедневието и политаме към небесата на щастливите мигове и светли очаквания.

А Ати безспорно заслужава посвещението.

Отпиваш на бавни глътки и се наслаждаваш на "остатъчния послевкус":).

Здравей, мила Ати!
В твоята "завоевателка" си казала нещо, което ме подсети за това мое нещице: за разговорите и чашата чай, която трябва да са споделени с някого в добро и лошо, в младост и старост ...
Отлежалото вино е най-доброто. От него не боли глава. От него се разнася една томителна нега в душата ти и те прави щастлив и нужен...
Поздрави и прегръдки от мен!

Здравей, Ани!
Хубаво е, защото е истинско:).

Здравей, скъпи Санде!
Благодаря ти за добрите думи и се радвам, че си усетил нежността и топлината на отлежалото вино!
То наистина ни прави живи и ни кара да изпитваме чувства, които дори на младини не сме изпитвали.
Това вино е прекипяло, отлежало и помъдряло!
И нас прави такива.

Посвещението само си дойде:). Ати го предизвика:).

Поздрави и прегръдка, скъпи ми приятелю!

Права си, най-хубави са истинските неща, фалша не издържа дълго...

Понякога фалшът продължава доста дълго, Ани.
Все пак истината излиза наяве рано или късно.

Талант струи навред!

:))) Много си мила. Жози!
Благодаря ти!

Прекрасен стих, мила Кати, сърдечно посвещение...
Прегръдки за теб и Ати !

Не си пропуснала, Таня:))).
Поздрави и прегръдки за теб и Ати!